Какво знаем за рицарските времена? Сещаме се за едри мъже в доспехи, бардове, възпяващи кървавите им сблъсъци, и знатни дами, очакващи героите зад каменните зидове на замъците. Столетия по-късно приказките за рицари, сред които и „Песен за Роланд”, все така привличат с преплитането на варварство и романтизъм.
Средновековният епос за Роланд, племенник на Карл Велики и най-храбър сред неговите рицари, ни пренася към края на седемгодишната кампания на императора за отвоюване на испанските земи от маврите. Карл и неговите воини, разбира се, жънели победа след победа, но пред тях останало едно последно предизвикателство – Сарагоса, която оставала във владение на халифа Марсилио. Сарацинът измислил хитър план, за да спаси града си от християните, а Роланд единствен не му повярвал, което щяло да му струва скъпо и прескъпо…
„Песен за Роланд” е легенда за епични битки и достойни подвизи, но и за владетелска хитрост и подли предателства. В него четем за героични времена, в които мечовете носят имена, а доблестта стои над всичко, дори над здравия разум.
„Песен за Роланд” се появява на българския пазар като част от поредицата на издателство „Емас” „Класически творби, преразказани за деца”, в която са включени досега епоси като „Крал Артур”, „Илиада”, „Нибелунгите”, „Одисея”, „Парцифал”, всички излезли изпод перото на Аугусте Лехнер. Австрийката посвещава творчеството си на пренасянето на класическите европейски митове и епоси до съвременните деца и юноши. За да напише разказа за бретанския маркиз Роланд, Лехнер черпи информация от кръга от предания, посветени на императора на франките Карл Велики, включително от епоса „Карл Велики”, написан от автор с прозвището Плетача през 13 век, като все пак основа остава средновековният героичен епос „Песента за Ролан”. През Средновековието легендата за Роланд е била записвана в многообразни варианти, като началото й се крие в старофренския епос „Песента за Ролан”, възникнал малко след 1100 г. Малко по-късно произведението било разгърнато в цели 10000 стиха от германския монах Конрад.
Книгата е преведена на български от проф. Борис Парашкевов, чието дело е титаничният превод на „Песен за нибелунгите”, а уникалното художествено оформление на поредицата е на Пламена Тодорова, която съчетава оригинални рисунки с елементи от автентични исторически извори.
Автор: Ралица Солакова